Читалище “Св. св. Кирил и Методий-1905” е основано през 1905г. под името “Искра”. Негови основатели са Филип Главеев, Миладин Досев, Моисей Праматаров, Александър Лачев, Алксандър Праматаров и Иван Илиев. Първата сграда, в която се е помещавало читалището, е Грънчаровата къща, намираща се срещу църквата. Под името “Искра” читалището съществува до Първата световна война, когато читалищната дейност спира.
Едва през 1925 г. читалищната дейност е подновена, а читалището се събужда за нов живот с ново име “Св. св. Кирил и Методий”. В първите години след войната читалищната дейност е активна – сказки, реферати, вечеринки. С над 600 тома книги разполага и библиотеката. В този период читалището се помещава в училищна класна стая.
През 1928 година с подкрепата на кооперация “Пробуда” и цялата местна общественост се полага основният камък на нова читалищна сграда. Сложили майсторите Минчо Бакалов и Кольо Минев от Габрово в основите камък – голям и здрав. И до него пари оставили. Да се знае, че градежът с добро се започва и с парите на всички. Защото кой няма да даде и малко дори, когато знае, че читалище се строи. Място за четене, за знание, за творчество. Място за култура. В градежа с доброволен труд и пари се включила цялата местна общественост. Сградата на Читалището е завършена през 1933 г.
В края на 80-те години на 20. в. е започнат ремонт и разширение на сградата. Същият обаче така и не е завършен. Днес сградата за съжаление не се използва за активна читалищна дейност. От 2020 г. читалищното настоятелство започва редица благотворителни и проектни инициативи, целящи набирането на средства за ремонтни и довършителни дейности, така че читалището отново да е място за култура и изкуство. Тази благотворителна кауза е номинирана и обявена за “Благотворителна инициатива на България” за 2021 г. Построяването на читалищна сграда дава тласък в развитието и дейността на читалището. През 1935 г. с дарени са закупени духови инструменти, създадена е духова музика. Неин ръководител и диригент става Нено Парпулов.
През годините оркестърт се развива и разширява. В периода 1953-1956 диригент на оркестъра е Димитър Ганев. В периода до 1977 г. ръководител е Никола Юнчев.
Към читалището е съществувала е театрална трупа, в която актьори са били учители самодейци. Сред поставените пиеси са “Хайдути” през 1938 г. “Хан Татар” през 1952г., “Майстори” – 1954 г. и др.
В различни периоди към читалището съществуват забавни и естрадни оркестри. Първият е съзаден от Нено Парпулов. По-късно към читалището се формира Естраден състав с ръководител Пламен Ачев, а после и Иван Казалиев.
През 1953 г.към читалището е създаден фолклорен ансамбъл за народни песни и танци “Чепино”, като в него се вливат същестувалите до сега ….. Първи ръководител на фолклорната формация е Димитър Стоянов Ганев. След него ансамбълът се ръководи от Никола Юнчев, Никола Разсолков, Борислав Дивизиев. От 2004 г. главен художествен ръководител на ансамбъла е Боян Байраков. Към ансамбъла със своя самостоятелн живот работят мъжка фолклорна група “Чепинци”, оркестър, женски народен хор и танцов състав. Техни дългогодишни ръководители са Георги Василев-Джото и Димитър Кантарев.
През годините ансамбълът има редица изяви в страната и чужбина. Пътува в Германия, Сърбия, Македония, Русия, Франция и др. Формацията пази, съхранява и популяризира фолклора на Северозападните Родипи и в частност този на Чепинското корито.
През 1980г. към читалището се съдава детски фолклорен ансамъбл “Чепинче”. Сред неговите ръководители са Елена Баренска, Веселина Гиздова, Маргарита Шаламанова, Надежда Йорданова, Росица Стоицева, Надежда Камбурова, Лазаринка Джамбазова. В момента ръководител и хореограф на ДФА “Чепинче” е Аделина Пещерска. Ръководител на детския народен хор е Ели Саздова. Ръководители на оркестър и тамбурашка група са д-р Петьо Кръстев и Иван Пещерски.
От 600 тома до над 30 000 тома нараства библиотечният фонд в читалищната библиотека. Същата започва своята дейност още от сформирнето на читалището. Сред изявените и активни библиотекари са Ангел Масларов и Петър Попатанасов, Йордан Дивизиев, Атанас Соколов, Руска Гушевлиева.
