Това е проект за фолклорното съкровище на Северозападните Родопи. Различен, но и непроменен през годините – пазещ историята на рода и традициите.
Проект “Наследство” е проект за запазване на фолклорно-песенно съкровище на Чепинското корито /Северозападните Родопи/ чрез събиране и издаване на диск с характерни за региона песни, необработен и изворен фолклор, представляващи,преселнически, местен и армънски фолклор. Обединяване на информация относно предания и легенди за Чепинския край, публикувани в различни краеведски материали.
Звънят струните на тамбурата и пеят. Поспрете и послушайте защото това е гласът на Чепинското корито. Легенди и предания разказва. За геройства, за смелост, за мъст , но най- много за обич. Че то без обич може ли? Младите когато се погледнат забравят, не чуват. За тях звънят струните на тамбурата, но тъжни са песните и, че не винаги любовта е разбрана, и не винаги споделена. Пеят певците тези песни и вятърът ги разнася далече, далече……
От огън е роден този край, от змейска сила и чиста обич. Кръстопътен етози край. Пътници от всички краища от 100 години назад са търсили своето място. Звънят струните на дрънката /тамбура/ и пеят песента на Родопите. Чепинското корито – този специфичен райски кът е кръстопътен за хора, религии, фолклор . Всеки тръгнал от някъде и пътуващ за някъде. Спирали тук и оставали. Хващали дрънката и свирели на нея своята си песен. Събира тамбурата пъстри звуци. Пее песни от всички краища и ги събира в един родопски звук- чист и силен като самата Родопа. Дълбок и горещ като бликащите от недрата и минерални извори. Но не всичко като песен и като приказка е било. Най-тежки и тъмни времена помни Чепинскотото корито. Помни мъка, помни болка.
Свири дрънката, а с песен и с хоро през Чепинското корито върви историята. Спират уж за малко хората, дъх да отдъхнат, но остават и семе посяват и създават род. Скрили в бохчите си част от носия, забрадка, колан или риза, пазещи в сърцето си песен и хоро от далечния край, от който идват. И пеят, как пеят. Уж весели песните им, пък в гърлото ти буца застан , сърцето ти заудря по- бързо и сълзи напират. Плачеш ама пееш. Силно пееш да те чуят оттатък планината. Да чуят, да знаят и да помнят. И утре, и те да пеят. Че гласът на Чепинско е твоят глас . А сърцето на Родопите е твоето сърце.
