Живял някога в селото /Драгиново/ млад и хубав момък. Харесал си той мома сиромашка. И тя също го обикнала. Но родителите и на двамата млади не били съгласни те да се вземат. Но обичта на двамата била безкрайна. В потайна доба се срещали и тайно се любели. Добрите хора им се радвали, а лошите – завиждали. В един пролетен ден влюбените тръгнали покрай реката. Изкачили се на скалистия бряг, разговаряли и споделяли мъката си от неразбраната им любов. Решили завинаги да бъдат заедно, въпреки волята на родителите си. Здраво прегърнати, скочили в дълбокия вир. Други разкази за тази любов казват, че момъкът се подхлъзнал и паднал в реката, а обезумялата девойка скочила след него. На скалата расте кичест бор с две разклонения, а сянката му пада във вира, който носи името “момков”.
Легендите за Корово /село Драгиново/ са събрани и описани в книгата на Милен Налбантов “Драгиново- земя благодатна” – Налбантов, Милен. Пазарджик, 1994
Местност” Момков вир”, село Драгиново
Leave a Reply