Великденски писани яйца от Чепинския край.
Великденските яйца от Чепинския край представят уникалната технология на изписване на яйцата с със специална писалка и пчелен восък. В средата на 20. век художничката Мария Малчева обикаляла стари жени във Велинград и района, за да й покажат своите модели за шарки на великденски яйца. Тя успяла да събере близо 200 модела. Традицията повелява седмицата преди Великден – на Велики четвъртък и Велика събота, да се боядисват великденски яйца, които са символ на празника. Първото боядисано яйце трябва да има изрисуван кръст върху него и се пази до следващата година, когато се разчупва и според съдържанието му се гадае. Ако се е запазило цяло, годината ще е хубава, а ако е кухо – ще има проблеми. След това се изхвърля в река или се заравя в почва. Друга традиция относно яйцето с кръст, е че след като се извади от боята, с него се прави кръст по челцата на децата в къщата. Майсторките се стараят да не повтарят моделите. Основен християнски символ върху яйцата е кръстът, а други характерни орнаменти, които се използват в района, са растителни шарки, сложни плетеници от цветя, условни изображения на дървото на живота, животни, пролетни цветя и много др. В Историческия музей на Велинград се намира най-голямата в България колекция от великденски писани яйца. Тя показва характерната за Чепинския край традиция за изписване на яйцата с писалка и восък. Освен от района на Велинград могат да се видят писани яйца и от други райони на България, както и от Централна и Източна Европа. Всяка година в навечерието на Великден музеят организира изложби на велинградски писани яйца, демонстрации на традиционната восъчна техника, работилници и конкурс за писани яйца.
Гаганица/гаро за Сирни заговезни.
Празникът е изключително събитие за младите, защото на този ден всяка махала прави голям огън (гаро, гаганица) и всяка махала се стреми да направи най-голямото гаро. В подготовката на гарото участват мъжете и момчетата. Рано сутринта те тръгват към гората, за да съберат хвойна, от която да подредят гарото. Колкото по-голямо е то, толкова по-добре ще гори и от по-далече ще се вижда и майсторите му ще казват: “Наш’то гаро – най-голямо”. Вечерта на прошки гарото се запалва и около него се пее и танцува. След като изгори, огънят се прескача от младите за здраве и благоденствие през новата година. Децата цапат лицата си със сажди от гарото, за да изгонят злото и да са силни и здрави през годината.
Кърчибук в Драгиново /27 март/ и Благовец /6 април/ са пролетни празници, с които се ознаменува настъпването на пролетта и на новото начало. На тези дни в миналото е имало седянки. Празникът носи това име, защото се отива на къра и се запалва чибук (лула) от тези, които са излезли, за да пазарят овчарите за работния сезон. За Кърчибук момчетата правели китки за момичетата, които им харесват, и ги хвърляли в реката. Това са последните свободни дни от зимата и хората са се подготвяли за усилената земеделска работа, която предстои. Тази традиция е запазена и в днешни времена. Може да се видят и днес в село Драгиново седянките за Кърчибук и Благовец.
Гергьовден в Драгиново
Гергьовден се празнува 2 дни. Предварителната подготовка е сериозна – 2-3 седмици. Най-интересното е, че мюсюлманите, сгодени до този момент, боядисват яйца по вечерно време, слагат ги в торбички, красиво изработени от тях, и ги раздават на децата. На втория ден се правят люлки както едно време. За празника в Драгиново се правят люлки и врътки, пеят и играят хора край тях; годениците, облечени в автентични носии раздават боядисани от тях яйца на деца от момковата страна. Коленето на гергьовско агне следва общата традиция, позната и сред християните. Празникът се отбелязва от всички конфесионални и етнически общности в Чепинско – християни и мюсюлмани, българи, армъни(власи), роми. Празникът е много атрактивен и е с особена тежест в празничния календар на Драгиново. На този ден в селото се боядисват яйца.
Много се тачи и пролетният празник „Благовест“ (Благовещение). На този ден ходят в гората за здравец, донасят китките по домовете, садят по градинките си и отново момите и ергените се събират по седенки, пеят, веселят се и люлки си връзват край реката.
Предсватбен ритуал ” Тельосване”
Тельосването е украсяване на лицето на бъдещата булка с пудра, пайети, златни и сребърни нишки и пр. Тя е облечена в сватбената си носия. Ако сватбата е в събота и неделя, момата „тельосват“ в петък, тогава сплитат и плитките ѝ. Този красив обичай продължава и днес.
Leave a Reply