Армъни

За произхода на армъните има много на брой, различни и противоречиви хипотези. В собствените си версии и митове те извеждат произхода си от Италия и Рим, от римляните или пък от древни балкански племена (траки и илири), романизовани и избягали в планините. Някои сочат като своя прародина древна Македония, а Александър Македонски – за свой цар. Според други родината им е била в планините Пинд и Грамос. Преданието разказва за прочутия Хаджи Стергя – първенец и водач през XVIII в. и за славното Москополе – “столицата” им във високите планини. Отказът на Хаджи Стергя да даде дъщеря си за жена на Али Паша Янински станал причина за разрушението на Москополе, прогонването на армъните от родните им места, разпръскването им по целия Балкански полуостров и поставило началото на скитанията им със стадата в търсене на пасища и нови местоживелища.

Армън означава „свободен човек“ или „човек, останал на място“. Има предание, че армъните „не стоят със скръстени ръце“.

Друга легенда разказва, че когато Господ разпределял благата на балканските народи, на гърците дал морето, на албанците – крайбрежията, на българите – полетата, а планините оставил на армъните. Те не се плашели нито от ветрове, нито от бури, нито от дъждове. Отглеждали коне и овце и с това се препитавали. Техни приятели били едрите черно-бели кучета, които пазели стадата.

По време на турското робство жените си правели кръст на челото, за да не бъдат потурчени. И така те запазили християнската вяра. Днес армъните в България са не повече от 2000 души. Живеят предимно в района на Велинград, Ракитово, Дорково и Пещера и са успели да съхранят своя етнически колорит чрез езика и песните си.