Добре укрепена и защитена била крепостта. Нейните защитници имали и храна, и вода, но туй що господ е решил, никой не може да измени. Случило се, че едно дете, без да го съзрат ни родителите, ни вардачките му, излязло от крепостта и попаднало в турските ръце. Майката на детето толкова силно плачела, че обсадените решили да я пуснат от крепостта. Майката отишла право в турския лагер, но нашествениците не ѝ позволявали да види детето си, докато не им каже как да надвият защитниците и да влязат в Цепина. Майката на детето разказала, че всичко си имат в крепостта, само водата идвала от вън нея. Откъдето точно обаче тя не знаела. За да намерят извора, турците дали на едно гладно магаре три оки сол и тръгнали по него, за да видят къде то ще спре, за да търси вода. Магарето намерило извора и османлиите спрели водата и зачакали българите да се предадат. Едни го направили, но други се сражавали до смърт. По-късно на мястото на изворчето била направена чешма. Тя била наречена “Мулева чешма“.
В други краеведски проучвания се посочва, че голяма и упорита била борбата срещу нашествениците. След 9 месеца крепостта паднала, но за нея бил сключен договор с областния управител Лала Шахин. По силата му цепинци трябвало да съборят крепостите, да дадат по една жълтица на глава за военни разходи, да дадат десятък от всичките си произведения и да дават като помагачи на турската армия всички мъже от 25 до 30 години. В замяна на тези задължения получили право на духовна, а после и на известна политическа свобода. Тези привилегии обаче останали до 1666 г. ,когато започнало насилственото помохамеданчване в Родопите.
………………….
“Из Велинградския край”, Чолев, Манол. София, 1970 г.
“Славиеви гори”- Исторически музей – Пазарджик, 1994 г.
Крепост “Цепина”
Leave a Reply